Закон 111 от 02052018

Федеральный закон от 23 апреля 2018 г. N 111-ФЗ «О внесении изменений в Уголовный кодекс Российской Федерации»

Документ является поправкой к

Комментарии Российской Газеты

Принят Государственной Думой 10 апреля 2018 года

Одобрен Советом Федерации 18 апреля 2018 года

Внести в Уголовный кодекс Российской Федерации (Собрание законодательства Российской Федерации, 1996, N 25, ст. 2954; 2002, N 44, ст. 4298; 2003, N 50, ст. 4848; 2007, N 1, ст. 46; 2009, N 52, ст. 6453; 2011, N 11, ст. 1495; N 50, ст. 7362; 2012, N 49, ст. 6752; 2016, N 27, ст. 4256, 4258) следующие изменения:

а) в части третьей:

в пункте «в» слово «размере, -» заменить словом «размере;»;

дополнить пунктом «г» следующего содержания:

«г) с банковского счета, а равно в отношении электронных денежных средств (при отсутствии признаков преступления, предусмотренного статьей 159[3] настоящего Кодекса), -«;

б) пункт 4 примечаний изложить в следующей редакции:

«4. Крупным размером в статьях настоящей главы, за исключением частей шестой и седьмой статьи 159, статей 159[1] и 159[5], признается стоимость имущества, превышающая двести пятьдесят тысяч рублей, а особо крупным — один миллион рублей.»;

2) в примечании к статье 159[1] слова «, а также в статьях 159[3], 159[5], 159[6] настоящей главы» заменить словами «и статье 159[5] настоящего Кодекса»;

3) в статье 159[3]:

а) наименование изложить в следующей редакции:

«Статья 159[3]. Мошенничество с использованием электронных средств платежа»;

б) в части первой:

абзац первый изложить в следующей редакции:

«1. Мошенничество с использованием электронных средств платежа -«;

в абзаце втором слова «арестом на срок до четырех месяцев» заменить словами «лишением свободы на срок до трех лет»;

4) часть третью статьи 159[6] изложить в следующей редакции:

«3. Деяния, предусмотренные частями первой или второй настоящей статьи, совершенные:

а) лицом с использованием своего служебного положения;

б) в крупном размере;

в) с банковского счета, а равно в отношении электронных денежных средств, —

наказываются штрафом в размере от ста тысяч до пятисот тысяч рублей или в размере заработной платы или иного дохода осужденного за период от одного года до трех лет, либо принудительными работами на срок до пяти лет с ограничением свободы на срок до двух лет или без такового, либо лишением свободы на срок до шести лет со штрафом в размере до восьмидесяти тысяч рублей или в размере заработной платы или иного дохода осужденного за период до шести месяцев либо без такового и с ограничением свободы на срок до полутора лет либо без такового.».

rg.ru

Закон 111 от 02052018

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВИН ШАКИРОВА

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА

като разгледа докладваното от съдия Красимир Василев,

в.гр.дело № 622 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба на Л.Г.М., чрез адв.Р. против Решение № 4734 от 17.11.2017 година, постановено по гр.дело № 6268/2017 година, по описа на ВРС, с което е била отхвърлена исковата претенция на ищцата против К.К.С., ЕГН ********** и Я. А.С., ЕГН ********** в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл.88 от ЗЗД, вр. чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 4 500 /четири хиляди и петстотин/ евро, представляваща дължима на отпаднало основание авансово заплатена част от продажна цена по сключен между страните и развален Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 02.04.2014г. и иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 2500 /две хиляди и петстотин/ евро, представляваща компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността по сключен между страните и развален Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот от 02.04.2014г., уговорена в чл.3.1. от договора, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска – 12.05.2017г., до окончателното изплащане на задължението.

Оплакванията в жалбата почиват най – вече на допуснати от страна на решаващия съд нарушения на материалния закон и процесуалните правила.Излага се, че съдът неправилно е преценил наличните по делото доказателства, което е направило изводът му незаконосъобразен.Излагат се оплаквания, че съдът неправилно е възприел наличните факти , неправилно е интепретирал същите и се оспорва дадената от съда квалификация.По същество искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен, а претенциите – уважени.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор от страна на К. и Я. С., чрез адв.К., с които същите оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението.

По делото е постъпила частна жалба от страна на К. и Я. С., чрез адв.К. против Определение № 12 634 от 05.12.2017 година, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.248 от ГПК по разноските в процеса.Излага се, че съдът неправилно е намалил размера на възнаграждението,претендира се неговия пълен размер.

Против частната жалба е постъпило възражение от страна на М., чрез адв.Р., с което се настоява, че жалбата е неоснователна.

Постъпила е и втора частна жалба, на М., чрез адв.Р. против Определение № 12 634 от 05.12.2017 година, с което съдът се е произнесъл по реда на чл.248 от ГПК, с настояването същото да бъде отменено, като неправилно.

Против тази частна жалба е постъпил отговор от страна на С., чрез адв.К., с които те молят съда да отхвърли тази жалба и да уважи подадената от тях.

С писмена защита Вх.№ 12 384 от 26.04.2018 година, адв.Р., излага фактически и правни аргументи в подкрепа на въззивната си жалба.

В съдебно заседание, въззивницата, редовно призована, не се явява, на чрез своя процесуален представител, в лицето на адв.Р. ***/ поддържа въззивната си жалба и частната такава, моли съда да ги уважи.

Въззиваемите страни – К. и Я. С., са редовно призовани, не се явяват, не се представляват.

Съдът, като взе предвид материалите по делото дело, застъпените становища и изложените в жалбата оплаквания, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Пред първата съдебна инстанция съдебното производство е било образувано по предявени от ищцата М. искове срещу К.К.С.,ЕГН ********** и Я. А.С., ЕГН **********, с правно основание чл.88 от ЗЗД, вр. чл.55, ал.1, предл. трето от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 4 500 евро, представляваща дължима на отпаднало основание авансово заплатена част от продажна цена по сключен между страните и развален Предварителен договор за продажба на недвижим имот от 02.04.2014г. и иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят солидарно сумата от 2 500 евро, представляваща компенсаторна неустойка за неизпълнение на задължението за прехвърляне на собствеността по сключен между страните и развален Предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имот от 02.04.2014г., уговорена в чл.3.1. от договора, ведно със законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска – 12.05.2017г., до окончателното изплащане на задължението.Фактическите твърдения, описани в жалбата включват следните обстоятелства:

Ищцата твърди, че на 02.04.2014 година е сключила Предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот, като при подписването му тя е заплатила сумата от 4 500 евро.Бил е поет ангажимент от страна на продавачите, че ако не изпълнят договора точно следва да върнат на купувача сумата от 4 500 евро и неустойка от 2 500 евро.Поради забава на ответниците, ищцата е предявила исковата си молба, като е приела, че тази молба има характер и на изявление за разваляне на договора.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответната страна, в който изразява становище за неоснователност на предявения иск.Излага се обаче, че продавачите са изправна страна, а че неправомерното поведение – от което ищцата черпи права, всъщност е нейно.Те изложили още, че са изпълнили всички клаузи на Договора — снабдяване с удостоверение за търпимост, данъчна оценка и скица на процесния имот, необходими за изповядване на сделката, но че сключването на окончателен такъв е свързано с бездействие от страна на М..Молят претенциите да бъдат отхвърлени.

От фактическа страна е било установено пред ВРС, и страните не оспорват това, че с н.а.№197 от 23.12.2010 година К.К.С. е придобил собствеността върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот №506.20, по ПНИ на СО „Панорама I-I-III” в землището на с.Осеново с площ 501 кв.м. по скица и 520 кв.м. по предходен документ за собственост, ведно с всички подобрения и трайни насаждения в имота. Също от делото става ясно, че с КНА №49/11.02.2011г. С. е признат за собственик на описания по-горе имот, заедно с всички приращения и подобрения в имота, в т.ч. сграда за сезонно ползване с площ 20 кв.м., съгласно представено строително разрешение №6/08.01.1980г. от ОНС-Аксаково и с данъчно декларирана площ 100 кв.м.

По делото е представен и Предварителния договор за покупко – продажба на имот от 02.04.2014 година между страните, по силата на които С. са се задължили да прехвърлят, а ищцата се е задължила в срок до 10.05.2014 година да придобие собствеността върху недвижим имот, представляващ новообразуван имот №506.20, по ПНЕ „Панорама I-I-III” в землището на с.Осеново с площ 501 кв.м. по скица и 520 кв.м. по предходен документ за собственост, заедно с всички приращения и подобрения в имота, в т.ч. сграда за сезонно ползване с площ 20 кв.м., съгласно представено строително разрешение 6/08.01.1980г. от ОНС-Аксаково и с данъчно декларирана площ 100 кв.м., срещу продажна цена от 25 000 евро, платима както следва: 4500 евро – капаро, заплатено преди сключването на предварителния договора, за което страните са придали на договора значението на разписка и 20500 евро — в деня на нотариалното изповядване на сделката. По силата на чл.4.0 от договора ответниците са се задължили за своя сметка да се снабдят с Удостоверение за търпимост за вилната сграда в имота.

Приложено е по делото също така и Удостоверение за търпимост №91 от 28.04.2014 година на Гл.Архитект на Община Аксаково, от което се установява, че вилна сграда с пристройка със застроена площ 34.00 кв.м. и РЗП 57.00 кв.м., находяща се в новообразуван имот №506.20 по ПНИ на СО „Панорама I-I-III” в землището на с.Осеново, община Аксаково, обл. Варна, е търпим строеж съгласно пар.127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ и не подлежи на премахване и забрана за ползване. Представена е данъчна оценка на имота, издадена на 09.05.2014г. и скица от 12.05.2014г.

С Нотариална покана рег. №876/23.05.2014г. на нот. Ж.Г., връчена по реда на чл.47 от ГПК на адрес гр.Русе, ул.Шейново”9, вх.4, ет. 6, ответникът е уведомил ищцата, че е изпълнил всички условия, предвидени в предварителния договор, снабдил се е с необходимото удостоверение за търпимост, приложено към нотариалната покана, отправил е покана за сключване на окончателен договор на 26.06.2014г. от 10 ч. в нотариалната кантора на нот. Кангалова и я е уведомил, че при неявяване в посочения ден ще счита договора за развален.

Представен е констативен протокол от 26.06.2014г., съставен от Л.М. – помощник-нотариус на нотариус Кр.К., с който е удостоверено обстоятелството, че на посочения ден в 10.00 ч. в кантората са се явили ответниците с оригинали на необходимите за изповядване на окончателния договор документи, като до 11.00 ч. не се е явила нито ищцата, нито упълномощен от нея представител.

Представен е полученият от ответниците препис от нотариална покана рег. №3800/12.05.2014г., на нотариус Г., без данни за датата на връчването й на ответниците, с която ищцата ги уведомява, че няма интерес от сключване на окончателен договор, тъй като ответниците не са предприели действията, посочени в чл.2.1. от предварителния договор и отправя искане за връщане на заплатеното капаро по договора в размер на 4500 евро и заплащане на неустойка в размер на 2500 евро.

От показанията на водения от С. свидетел Д.Д. се установява, че в качеството си на агент по недвижими имоти е посредничил между страните за сключването на процесния предварителен договор.той сочи, че преди подписването му свидетелят и ищцата са извършили необходимите проучвания, изразяващи се в запитвания до главния архитект и техническата служба при Община Аксаково, вследствие на които ищцата е била уведомена, че имотът се намира в червена зона, намиращата се в него сграда е търпим строеж, но е забранено да се извършва допълнително застрояване. Към момента на сключването на договора ищцата е била запозната със статута на имота и е изразила съгласие да го придобие при тези параметри. Ответниците се снабдили своевременно с необходимата документация, но десет дни преди уговорения срок за изповядване на сделката ищцата преустановила контакти със свидетеля и с ответниците, не отговаряла на телефонни позвънявания и текстови съобщения и не била открита от свидетеля в жилището й.

При тези данни, ВРС е достигнал до извода за неоснователност на претенциите, и ги е отхвърлил.

Становището на настоящия съд е следното:

Съобразно установената практика на ВКС на Р България иска по чл.55 от ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало .Съгласно правилото на чл. 55, ал. 1 ЗЗД и трайно установената съдебна практика, изразена в ППВС № 1/1979 г. в тежест на ищеца по иск по чл. 55, л. 1 ЗЗД е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да установи наличието на основание за получаване на това плащане.За да е налице хипотезата на чл.55 от ЗЗД — третият фактически състав на неоснователното обогатяване, в тежест на ищеца е да установи, че макар и валидно възникнало правоотношението, с оглед на което е престирал и което оправдава предприетото от него разместване на имуществени блага, същото впоследствие е отпаднало с обратна сила.наличните по делото доказателства дават основание на ВОС да приеме, че ответниците по иска са били изправни, те са изпълнили всяко едно от уговорените с Договора задължения.Не е спорно, че е изпълнено уговореното в разпоредбата на чл.4.0 от Договора задължение за снабдяване с Удостоверение за търпимост, което фигурира на л.44 от делото, при това преди датата 10 май 2014 година, когато е следвало да бъде подписан окончателния договор за прехвърлянето на имота.Също правилно ВРС е приел, че С. са имали готовност да изпълнят поетото задължение, като са се снабдили с необходимите за целта документи; предложили са изпълнение в рамките на уговорения в договора срок, включително са ползвали съдействието на посредника по сделката, но ответницата не е била открита на посочените от нея координати.Също те са отправили към нея нотариална покана за сключване на окончателен договор, която е връчена на посочения в договора и във всички приложени по делото изходящи от ищцата документи адрес за кореспонденция. Ето защо и настоящия съд приема, че е налице забава на кредитора.

Съдът не споделя наведените в жалбата доводи, свързани с неправилна квалификация на претенцията.

Определянето на правното основание на претенцията е част от изключителната компетентност на съда – това е право и задължение. Правната квалификация на предявения иск обаче следва да бъде изведена въз основа на изложените от ищеца фактически обстоятелства и твърдения по спора и с оглед отправеното искане /петитум/. Извършената в тази насока преценка от решаващия орган представлява част от същинската му правораздавателна дейност, но в случая не е налице твърдяното опущение на материалния закон.Фактическите твърдения наведени в исковата молба определят иска по чл.55 пр.3 от ЗЗД.

По частните жалби против Определение № 12 634 от 05.12.2017 година:

И двете страни са останали недоволни от постановеното от съда определение, като всяка една от тях го атакува на различно основание.Ответната страна излага, че възражението за прекомерност е сторено не в определения за това срок, докато ищцовата, в случая въззивна страна, намира, че то е ненадлежно постановено и следва да се отмени.Видно е от материалите по делото, че ответниците са упълномощили адвокатите П. и К., като за тази цел са изплатили възнаграждение в размер на 1 100 лева.Постановявайки решението си, съдът е пропуснал да се произнесе по въпроса с разноските и е сторил това по изрично искане на С., които са ги заявили още с Отговора си против исковата молба.Съдът правилно е разменил книжата и едва тогава е било извършено възражението за прекомерност на хонорара.Съдът е постановил Определението си, като е съобразил минималните размери, определени в Наредба №1 от 2004 година на МРАВ.Горното го прави законосъобразно.Няма пречка възражението да се извърши в процедура по размяна на книжата, съгласно текста на чл.248 от ГПК.Това свое право е упражнила ищцата, чрез адв.Р. и респективно съдът го отчел при постановяване на определението.не се споделя обаче довода, изразен от адв.Р. и касаещ отсъствието на желание за присъждане на разноски.Такова е налице още в отговора против ИМ, отделно от него е налице заявено искане и в съдебно заседание пред ВРС.В тази връзка съдът намира, че атакуваното и от двете страни определение се явява правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид горното, ВОС,

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4734 от 17.11.2017 година, постановено по гр.дело № 6268/2017 година, по описа на ВРС, десети състав.

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 12 634 от 05.12.2017 година, постановено по гр.дело № 6268/2017 година на ВРС, десети състав.

Решението подлежи на обжалване пред състав на Върховен Касационен съд на Р България, в едномесечен срок от връчването му на страните, на основанията, посочени в чл.280 от ГПК. .

46.10.101.63

Закон 111 от 02052018

– s ohledem na svá předchozí usnesení o situaci na Filipínách, zejména na usnesení ze dne 15. září 2016 (1) a 16. března 2017 (2) ,

– s ohledem na prohlášení mluvčí ESVČ ze dne 16. března 2018 o Filipínách a Mezinárodním trestním soudu,

– s ohledem na prohlášení delegace EU a mluvčí místopředsedkyně Komise, vysoké představitelky Unie pro zahraniční věci a bezpečnostní politiku,

– s ohledem na Rámcovou dohodu o partnerství a spolupráci mezi Evropskou unií a jejími členskými státy na straně jedné a Filipínskou republikou na straně druhé,

– s ohledem na společný pracovní dokument útvarů Komise a vysoké představitelky Unie pro zahraniční věci a bezpečnostní politiku ze dne 19. ledna 2018 o hodnocení Filipín za období 2016–2017 pro účely zvláštního pobídkového režimu pro udržitelný rozvoj a řádnou správu věcí veřejných (GSP+) (SWD(2018)0032),

– s ohledem na prohlášení vysokého komisaře OSN pro lidská práva Zaída Raáda Zaída Husajna k obviněním vzneseným filipínskou vládou, podle nichž a zvláštní zpravodajka OSN pro práva původních obyvatel a další obránci lidských práv účastní teroristických aktivit,

– s ohledem na výsledek jubilejního summitu ASEAN-EU, který se konal u příležitosti 40. výročí zahájení dialogu ASEAN-EU, a na akční plán ASEAN-EU 2018–2022;

– s ohledem na prohlášení předsedy podvýboru Evropského parlamentu pro lidská práva (DROI) ze dne 23. února 2018, že „nelze akceptovat další zadržování senátorky De Limaové, aniž by jí bylo sděleno obvinění“,

– s ohledem na diplomatické vztahy mezi Filipínami a EU (dříve Evropským hospodářským společenstvím (EHS)), které byly navázány dne 12. května 1964, kdy byl jmenován velvyslanec Filipín při EHS,

– s ohledem na statut Filipín jako zakládajícího člena Sdružení národů jihovýchodní Asie (ASEAN),

– s ohledem na Úmluvu OSN o právech dítěte,

– s ohledem na Mezinárodní úmluvu na ochranu všech osob před nuceným zmizením,

– s ohledem na obecné zásady EU týkající se lidských práv,

– s ohledem na Římský statut,

– s ohledem na Všeobecnou deklaraci lidských práv z roku 1948,

– s ohledem na Mezinárodní pakt o občanských a politických právech (ICCPR),

– s ohledem na čl. 135 odst. 5 a čl. 123 odst. 4 jednacího řádu,

A. vzhledem k tomu, že mezi Filipínami a EU existují dlouhotrvající diplomatické, hospodářské, kulturní a politické vztahy, vzhledem k tomu, že ratifikací dohody o partnerství a spolupráci mezi potvrdily EU a Filipíny svůj společný závazek, že budou dodržovat zásady řádné správy, demokracie, právního státu a lidských práv a budou napomáhat sociálnímu a hospodářskému rozvoji a usilovat o mír a bezpečnost v regionu;

B. vzhledem k tomu, že od 1. července 2016 bylo v dosud probíhající protidrogové kampani na Filipínách, kterou prezident Duterte vyhlásil na mezinárodní scéně jako „válku proti drogám“, údajně zabito přibližně 12 tisíc osob, mezi nimi i ženy a děti; vzhledem k tomu, že prezident Duterte přislíbil, že bude pokračovat ve svém tažení proti drogám až do konce svého funkčního období v roce 2022; vzhledem k tomu, že EU je vážně znepokojena vysokým počtem osob, které byly zabity v souvislosti s tažením proti nelegálním drogám na Filipínách;

C. vzhledem k tomu, že zvláštní zpravodajka OSN pro práva původních obyvatel Victoria Tauli-Corpuzová, která je filipínskou občankou, byla obviněna z terorismu a spolu s dalšími 600 osobami, mezi nimiž jsou i představitelé původních obyvatel a lidskoprávní aktivisté, zařazena v březnu 2018 na seznam teroristických organizací filipínské vlády; vzhledem k tomu, že experti OSN požívají právní imunity; vzhledem k tomu, že obvinění následovalo poté, co Victoria Tauli-Corpuzová odsoudila zásah armády proti původním obyvatelům náležejícím ke skupině Lumad na ostrově Mindanao; vzhledem k tomu, Victoria Tauli-Corpuzová poukázala na zastrašování, týrání a zatýkání původních obyvatel, kteří nenásilným způsobem bránili svůj majetek;

D. vzhledem k tomu, že senátorka Leila De Limaová, lidskoprávní aktivistka, která je nejznámějším kritikem protidrogové kampaně filipínského prezidenta Duterta, byla dne 19. září 2016 odvolána z funkce předsedkyně senátního výboru pro spravedlnost a lidská práva a dne 23. února 2017 byla zatčena; vzhledem k tomu, že senátorka De Limaová vedla vyšetřování případů poprav bez řádného soudu ve městě Davao v době, kdy jeho starostou byl dnešní prezident Duterte; vzhledem k tomu, že jsou vážné obavy, že trestné činy, z nichž byla senátorka De Limaová obviněna, jsou téměř kompletně vykonstruované a jsou politicky motivované;

E. vzhledem k tomu, že útoky filipínské státní moci proti původním obyvatelům jsou důvodem k vážným obavám; vzhledem k tomu, že OSN na konci prosince upozornila na masivní porušování lidských práv, jehož obětí jsou Lumadové na filipínském ostrově Mindanao; vzhledem k tomu, že experti OSN odhadují, že od října 2017 bylo ze svých domovů vyhnáno nejméně 2500 Lumadů; vzhledem k obavám, že některé z těchto útoků jsou motivovány nepodloženými podezřeními, že Lumadové se podílejí na činnosti teroristických skupin, nebo jejich odporem proti těžebním aktivitám na jejich tradičních územích;

F. vzhledem k tomu, že Filipíny podepsaly Římský statut dne 28. prosince 2000 a ratifikovaly jej 30. srpna 2011; vzhledem k tomu, že žalobce Mezinárodního trestního soudu zahájil předběžné šetření situace na Filipínách, v jehož rámci budou posouzeny trestné činy údajně spáchané v zemi nejméně od 1. července 2016 v kontextu „války proti drogám“, kterou vede filipínská vláda;

G. vzhledem k tomu, že dne 19. března 2018 OSN oficiálně oznámila Mezinárodnímu trestnímu soudu, že Filipíny dne 17. března 2018 písemně oznámily svůj úmysl odstoupit od Římského statutu;

H. vzhledem k tomu, že filipínská Sněmovna reprezentantů přijala dne 7. března 2017 zákon obnovující trest smrti; vzhledem k tomu, že zákon musí být ještě schválen Senátem, než jej bude moci prezident podepsat; vzhledem k tomu, že prezident Duterte se o obnovení trestu smrti aktivně zasazuje; vzhledem k tomu, že obnovení trestu smrti by bylo jednoznačným porušením druhého opčního protokolu k Mezinárodnímu paktu o občanských a politických právech (ICCPR), jehož jsou Filipíny smluvní stranou od roku 2007;

I. vzhledem k tomu, že na žebříčku korupce, který každoročně zveřejňuje organizace Transparency International, se Filipíny nacházejí na 111. místě z celkových 180;

J. vzhledem k tomu, že se postupně zmenšuje prostor pro občanskou společnost; vzhledem k tomu, že obhájci lidských práv na Filipínách údajně čelí stále nepřátelštějšímu prostředí; vzhledem k tomu, že prezident Duterte několikrát vybídl policii k zásahům proti lidskoprávním organizacím a aktivistům;

K. vzhledem k tomu, že osoby, které veřejně vystupují proti mimosoudním popravám, riskují, že jim bude zakázán vstup na filipínské území;

L. vzhledem k tomu, že prezident Duterte pronesl několik hanlivých a opovržlivých výroků o ženách, opakovaně ospravedlňoval znásilňování a vyzýval ke střílení žen;

M. vzhledem k tomu, že obránci lidských práv, novináři a aktivisté běžně čelí výhrůžkám, obtěžování, zastrašování a násilí, pokud se zabývají informacemi o mimosoudních popravách a jiných případech porušování lidských práv na Filipínách; vzhledem k tomu, že terčem soustavného pronásledování je také komunita LGBTI;

N. vzhledem k tomu, že Filipíny se účastní všeobecného systému celních preferencí Evropské unie (GSP+);

O. vzhledem k tomu, že dohoda o partnerství a spolupráci mezi EU a Filipínami mimo jiné požaduje, aby probíhal smysluplný dialogu o lidských právech v rámci pracovní skupiny pro lidská práva;

1. vyzývá filipínskou vládu, okamžitě ukončila mimosoudní popravy pod záminkou „války proti drogám“; důrazně odsuzuje velké množství mimosoudních poprav, které spáchaly ozbrojené síly a skupiny samozvaných strážců zákona v souvislosti s tažením proti drogám; vyjadřuje soustrast rodinám obětí; vyjadřuje vážné znepokojení nad věrohodnými zprávami o tom, že filipínské policejní složky falšují důkazy, aby odůvodnily mimosoudní popravy, a že se zaměřují převážně na městskou chudinu;

2. bere na vědomí nejnovější vládní iniciativy k zajištění jednotnějšího a ucelenějšího přístupu k potírání drog založeného na zásadách vymáhání práva, spravedlnosti, obhajoby a rehabilitace a integrace; vítá rezoluci filipínského Senátu č. 516 podanou dne 25. září 2017, která vyzývá příslušné orgány, aby „učinily nezbytná opatření k zastavení vlny zabíjení, zejména našich dětí“; vyzývá vládu, aby učinila boj proti sítím obchodníků s drogami a drogovým velkobaronům svou prioritou a nesoustřeďovala se na vyhledávání drobných uživatelů drog; zdůrazňuje, že příslušné orgány Filipín musí pokračovat v boji proti nelegálním drogám se zaměřením na oblast veřejného zdraví a plně dodržovat řádný postup v souladu s vnitrostátními a mezinárodními právními předpisy; vyzývá vládu, aby přijala konkrétní nenásilná opatření;

3. vyzývá příslušné orgány, aby plně spolupracovaly se zvláštními postupy OSN; vyzývá filipínské orgány, aby okamžitě zahájily nestranné a smysluplné vyšetřování těchto mimosoudních poprav, stíhaly jejich pachatele a postavily je před soud; vyzývá EU a všechny její členské státy, aby podporovaly vyšetřování vražd na Filipínách pod záštitou OSN, a žádá, aby byly odpovědné osoby postaveny před soud;

4. znovu vyzývá filipínské orgány, aby propustily senátorku Leilu De Limaovou a poskytly jí odpovídající bezpečnostní a hygienické podmínky po dobu vazby; dále znovu vyzývá příslušné orgány, aby zaručily spravedlivé soudní řízení a upustily ode všech politicky motivovaných obvinění proti její osobě; vyzývá EU, aby nadále pozorně sledovala případ stíhání senátorky De Limaové;

5. vyzývá filipínské orgány, aby vymazaly obránce lidských práv ze seznamu teroristických organizací, upustily ode všech obvinění a umožnily jim pokojně vykonávat jejich činnost; připomíná filipínským orgánům, že paní Victoria Tauli-Corpuzová požívá imunity podle Úmluvy o výsadách a imunitě z roku 1946;

6. vítá iniciativu Mezinárodního trestního soudu za účelem prošetření údajných zločinů proti lidskosti v souvislosti s popravami během „války proti drogám“; vyzývá filipínskou vládu, aby plně spolupracovala s úřadem žalobce Mezinárodního trestního soudu v rámci předběžného prošetření situace na Filipínách; vyjadřuje hluboké politování nad rozhodnutím filipínské vlády odstoupit od Římského statutu; vyzývá vládu, aby své rozhodnutí změnila;

7. znovu vyjadřuje své hluboké znepokojení nad rozhodnutím Sněmovny reprezentantů opět zavést trest smrti; znovu vyzývá filipínské orgány, aby okamžitě zastavily probíhající postupy vedoucí k obnovení trestu smrti; připomíná, že EU považuje trest smrti za krutý a nelidský trest, který nepůsobí jako prostředek odrazující od trestné činnosti; vyzývá filipínskou vládu, aby upustila od záměru snížit minimální věkovou hranici trestní odpovědnosti;

8. je znepokojen rostoucí úrovní korupce v současné filipínské státní správě; vyzývá filipínské orgány, aby intenzivněji usilovaly o účinné potírání korupce; zdůrazňuje, že je důležité v této souvislosti dodržovat základní zásady demokracie a právního státu;

9. odsuzuje veškeré hrozby, obtěžování, zastrašování a násilí vůči osobám, které se snaží odhalovat údajné mimosoudní popravy a jiné případy porušování lidských práv na Filipínách, např. obráncům lidských práv, novinářům a aktivistům; naléhavě vyzývá filipínskou vládu, aby zajistila, aby obránci lidských práv, novináři a aktivisté mohli vykonávat svou činnost v příznivém prostředí a bez obav z odvetných opatření;

10. naléhavě Filipíny vyzývá, aby ukončily zákaz vstupu do země pro osoby, které jsou vnímány jako kritici politik prezidenta Duterta;

11. naléhavě Filipíny vyzývá, aby dodržovaly své závazky vyplývající z mezinárodních právních předpisů na ochranu lidských práv původního obyvatelstva, a to i v rámci ozbrojeného konfliktu;

12. odsuzuje veškeré formy násilí vůči ženám a připomíná, že takové násilí je závažným porušením lidských práv a důstojnosti žen a dívek; důrazně odsuzuje prohlášení prezidenta Duterta o ženách v řadách bojovníků, která jsou ponižující a vůči ženám nenávistná; připomíná prezidentovi, že vybízení ozbrojených složek státu k páchání sexuálního násilí během ozbrojeného konfliktu je porušením mezinárodního humanitárního práva; vyzývá prezidenta, aby se k ženám choval s úctou a upustil od podněcování k násilí vůči ženám;

13. vybízí EU a její členské státy, aby zvážily možnost žádat o odvolání Filipínské republiky z Rady OSN pro lidská práva před uplynutím jejího mandátu jako člena na konci roku 2018;

14. připomíná filipínským orgánům jejich závazky v rámci mezinárodních právních předpisů, systému GSP+ a dohody o partnerství a spolupráci, zejména pokud jde o lidská práva, a důsledky jejich nedodržení; zdůrazňuje, že ačkoli bylo dosaženo pokroku v provádění úmluv GSP+, přetrvávají silné obavy ohledně porušování lidských práv v souvislosti s válkou proti drogám; připomíná v tomto ohledu své předchozí usnesení o Filipínách ze dne 16. března 2017 a vyzývá Komisi a Evropskou službu pro vnější činnost, aby využily všech dostupných nástrojů, včetně dohody o partnerství a spolupráci, a přesvědčily Filipíny o nutnosti ukončit mimosoudní popravy v souvislosti s tažením proti drogám a aby v případě, že nedojde k podstatnému zlepšení, zahájily procesní kroky, které by mohly vést k dočasnému odnětí preferencí GSP+; naléhavě vyzývá EU, aby využila všechny dostupné nástroje a pomáhala vládě Filipín dodržovat její mezinárodní závazky v oblasti lidských práv;

15. pověřuje svého předsedu, aby předal toto usnesení prezidentovi, vládě a parlamentu Filipín, místopředsedkyni Komise, vysoké představitelce Unie pro zahraniční věci a bezpečnostní politiku, Radě, Komisi, parlamentům a vládám členských států, vysokému komisaři OSN pro lidská práva a vládám členských zemí sdružení ASEAN.

www.europarl.europa.eu

Закон 111 от 02052018

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЖАНА МАРКОВА

при участието на секретаря Христина Христова,

като разгледа докладваното от съдията,

т.д. № 1458/2016 г., по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе взе предвид следното:

Въпросът за допустимостта на производството е разрешен с Определение № 638/12.12.2017 г., постановено по ч.т.д. № 2219/2017 г., на ВКС, I- во ТО.

Производството е образувано по искова молба на “ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, представлявано от П.Н.Д.и Д.Б.Ш., с която е предявен иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 и сл. ТЗ, за приемане за установено, че С.Г.М., ЕГН ********** и М.Р.М., ЕГН **********, двамата с местожителство ***4, дължат солидарно сумите: — 112880.62 шв. франка, главница; — 17183.32 шв. франка, договорна лихва за периода 08.10.2013 г. – 18.04.2016 г.; — 1348.80 шв. франка, банкови такси за периода 08.11.2013 г. – 18.04.2016 г.; — 242.40 лв., банкови такси за периода 02.02.2016 г. – 18.04.2016 г., всички дължими по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL36971/25.04.2008 г., Допълнително споразумение от 23.02.2009 г., Допълнително споразумение от 28.07.2010 г. и допълнително споразумение от 10.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението — 18.04.2016 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 4413/2016 г. на ВРС, Х LVI с. Претендира присъждане на разноските по делото.

Ищецът твърди, че на 25.04.2008 г. е сключен договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL36971/25.04.2008 г. между ищеца ( с предишно наименование „Юробанк И Еф Джи България“ АД ) и ответниците, по силата на който на последните е отпуснат кредит в размер на 70000.00 евро, по тяхната равностойност в швейцарски франкове, от която 29700.00 евро за покупка на недвижим имот и 40300.00 евро за други разплащания, за чието връщане отговаряли солидарно, по реда и при условията на сключения договор. Сочи, че с допълнително споразумение от 23.02.2009 г., страните преоформили задълженията на ответниците като след констатираните задължения, ответниците се съгласили да внесат еднократно сума в размер на 830.45 франка и да бъде извършено натрупване към редовната главницата на сума представляваща разликата между погасената еднократно сума и общия сбор на сумите по т. I .1. и I .2. Договорен бил период на облекчено погасяване на дълга, при намалена фиксирана лихва. С допълнително споразумение от 10.07.2013 г. били договорени нови промени в условията. Банката се съгласила да намали задължението по кредита със сумата 10500.00 франка, уговорена била променлива годишна лихва, уговорен бил размер на лихвата, в случаите на просрочие или предсрочна изискуемост и т.н. Излага, че нотариални покани, връчени на 26.01.2016 г., ответниците били уведомени, че ищецът обявява задълженията за предсрочно изискуеми, поради неплащане на дължимите вноски, които към датата на депозиране на заявлението – 18.04.2016 г. били 31 бр., за периода 08.10.2016 г. – 18.04.2016 г., със забава в плащането 923 дни. Предвид обявената предсрочна изискуемост предприел действия по принудително събиране на дълга.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответниците С.М. и М.М. депозират писмен отговор, с който признават наличието на договорни отношения, между страните по делото, основани на Договор за кредит № HL 36971, по силата на който получили ипотечен кредит в шв. Франкове, в размер на равностойността на 70000.00 евро и срок на издължаване 300 месеца. Твърдят, че ищецът е нарушил Договора като е започнал едностранно и неоснователно да повишава лихвата. Сочат, че при уговорен лихвен процент от 5.65 % , месечната вноска възлизала на 723.11 франка, която редовно била заплащана само два месеца – м. юни и юли 2012 г., като при плащане на каса на следващата вноска на 08.08.2012 г. установили, че вноската им е увеличена на 758.25 франка, поради увеличение на размер на лихвата. Твърдят, че увеличението се повторило след още три месеца и след това отново за трети път, в резултат от което размерът на вноската достигнал до 830.35 франка. Поради което считат, че ал. 1, на чл. 3 от Договора противоречи на чл. 58, ал. 1, т. 2 и чл. 59, ал. 2 от ЗКИ, поради което представлява неравноправна клауза, по см. на чл. 143, т. 10 ЗЗП. Считат чл. 3, ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от Договора за неравноправни, противоречащи на Закона и добрите нрави, поради което и нищожни и непораждащи действие. Излагат, че от цитираните клаузи на Договора не става ясно при какви условия ще бъде променян БЛП на банката, че е налице неравнопоставеност между страните, че длъжникът няма възможност да влияе върху размера на БЛП, а това е предоставено единствено на волята на банката, което е в противоречие с разпоредбите на чл. 143, ал. 3 ЗЗП и на чл. 143, т. 10 ЗЗП. Тези клаузи противоречали и на разпоредбата на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. На следващо място, считат за неравноправни по силата на чл. 143, т. 12 ЗЗП, разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Договора.

На следващо място, считат клаузите на чл. I , III и IV от Допълнително споразумение от 23.02.2009 г. за нищожни като неравноправни и противоречащи на чл. 59, ал. 2 , вр. чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ, с оглед на чл. 147, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП. Считат разпоредбата на чл. IV за объркана, подвеждаща и заблуждаваща, тъй като не става ясно кои суми ще бъдат прибавяни към редовната главница.

Сочат още, че на 28.07.2010 г. било сключено допълнително споразумение към Договора, клаузите на чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1, от което, на осн. 147, ал. 1 и ал. 2 от ЗПП са нищожни като противоречащи на чл. 59, ал. 2 ЗКИ.

Излагат, че допълнителните споразумения са сключени с „Българиън Ритейл Сървисиз“ АД, а по първоначалния договор кредитор е ищцовото дружество и заявяват, че в случай, че се касае за цедиране на задължението, то те не са били уведомявани по реда и при условията на чл. 27, ал. 1 от Договора. При липса на доказателства за уведомяването им, считат допълнителните споразумения за нищожни в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД. С уточняваща молба от 12.12.2016 г. сочат, че за прехвърлянето на вземанията разбрали при подписването на допълнителните споразумения, които противоречат на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 ЗЗД, тъй като съдържат уговорки за анатоцизъм.

Релевират възражение за недопустимост на предявения иск, тъй като към момента на депозиране на заявлението ищецът не е имал качеството на кредитор по договор за кредит, а се явява цесионер предвид наличието на данни за цедиране на вземането и сключени допълнителни споразумение с цесионера „БРС“ АД, който не е банкова институция и не може да се ползва от облекчения ред по чл. 417 ГПК. След като това е така, ищецът придобивайки вземането също не би могъл да се ползва от този ред, въпреки че е банкова институция.

В срока по чл. 372 ГПК , ищецът депозира допълнителна искова молба, в която сочи, че ответниците са предявили иск за нищожност и на други клаузи от сключения договор, по който е било образувано гр.д. № 29801/2013 г. на СРС, 45 с. В резултат от това, между страните било сключено споразумение от 10.07.2013 г., условие за влизането в сила на което, бил отказът от предявения иск от страна на ответниците. След отказ от иска, производството пред СРС било прекратено. Със споразумението било предвидено предсрочно погасяване на кредита без такса, възможност за превалутиране, рефинансиране и т.н. Отделно от посоченото на ответниците било опростено част от задължението им в размер на 10500.00 шв. Франка. По изложените съображения счита, всички релевирани възражения в отговора за недопустими, тъй като са били предмет на предявения иск, по който е налице отказ. Отделно от това, счита, че всички клаузи, сочени като неравноправни, след сключването на допълнителното споразумение през 2013 г. са престанали да съществуват, тъй като отношенията във връзка с тях са преуредени. В допълнителна молба ищецът уточнява, че договорът за кредит е бил предмет на цедиране между „Юробанк България” АД и „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД на 30.05.2008 година, като вземането по кредита е било цедирано обратно от „Бългериън Ритейл Сървисиз” АД на „Юробанк България” на 19.03.2013 година със съответните договори.

В срока по чл. 373 ГПК , ответниците депозират допълнителен отговор, в който заявяват, че не оспорват подписания с ищеца договор за кредит и поддържат възраженията изложени в писмения отговор.

В с.з. страните, ищецът чрез процесуален представител, а ответниците — лично, поддържат твърденията, исканията и възраженията си.

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

По заявление на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, з а издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, възоснова на извлечение от счетоводни книги, е образувано ч.гр.д . № 4413/2016 г. на ВРС, Х LVI с. и e издадена Заповед № 2163 / 25 . 04 .201 6 г., с която е разпоредено кредитополучателите С.Г.М. и М.Р.М., да заплатят солидално сумите: — 112880.62 шв. франка, главница; — 17183.32 шв. франка, договорна лихва за периода 08.10.2013 г. – 18.04.2016 г.; — 1348.80 шв. франка, банкови такси за периода 08.11.2013 г. – 18.04.2016 г.; — 242.40 лв., банкови такси за периода 02.02.2016 г. – 18.04.2016 г., всички дължими по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL36971/25.04.2008 г., Допълнително споразумение от 23.02.2009 г., Допълнително споразумение от 28.07.2010 г. и допълнително споразумение от 10.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението — 18.04.2016 г. до окончателното изплащане, както и разноски в заповедното производство. В резултат на допуснатото незабавно изпълнение на заповедта, е издаден и изпълнителен лист.

По реда на чл. 146, т. 3 и 4 ГПК за признато и ненуждаещо се от доказване е прието сключването между страните на Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL36971/25.04.2008 г. и усвояването на сумата по него.

Представен по делото е Договор за кредит № HL36971/25.04.2008 г., от който се установява, че ищецът е предоставил на ответниците, кредитен лимит в швейцарски франкове, равняващ се на равностойността на 70000.00 евро, от които равностойност в шв. Франкове на 29700.00 евро за покупка на недвижим имот и равностойността в шв. Франкове на 40300.00 евро, за други разплащания. Уговорена е годишна лихва в размер на сбора от БЛП ( базовия лихвен процент ) на Банката за жилищни кредити в шв. Франкове и договорна надбавка от 1.15 пункта като към момента на сключване БЛП възлиза на 4.5 %, както и лихва при просрочие и предсрочна изискуемост в размер на сбора от лихвата за редовна главница и наказателна надбавка от 10 пункта. ( чл. 3, ал. 1 и 3 ) . Уговорено е, че БЛП за шв. Франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните като съобщаването се извършва чрез обявяването на видно място в банковите салони ( чл. 3, ал. 5 ) . В чл. 4 от Договора страните са уговорили дължимост на посочените в него такси. Крайния срок за погасяване на кредита, вкл. На дължимите лихви е 300 месеца, считано от датата на усвояването му. В чл. 6, ал. 3 е посочено, че при промяна от страна на Банката на БЛП, размерът на вноската се променя автоматично, за което кредитополучателя дава своето неотменимо и безусловно съгласие. Чл. 8 предвижда дължима такса от 4 % при предсрочно погасяване на кредита. В чл. 18 от Договора са посочени условията за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. По силата на чл. 27, ал. 1, страните се съгласили, че във всеки един момент Банката има право едностранно да прехвърли вземанията си на дружества от групата на „И Еф Джи Юробанк“, вкл. На „Бъргериън Ритейл Сървисиз“ АД или други.

Представено по делото е Приложение № 1/25.04.2008 г., по силата на което страните са посочили дата на усвояване на кредита – 08.05.2008 г. и приложимия курс „купува“ за шв. Франкове.

От представеното Допълнително споразумение от 23.02.2009 г. се установява, че след като страните по него – „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и кредитополучателите, са констатирали размер на задълженията на кредитопололучателите – 114621.50 шв. Франка, редовна главница и 341.48 шв. Франка, редовна лихва, са се споразумяли за въвеждане на облекчен ред за погасяване на съществуващите вземания ( чл. I и II) . Ответниците се задължили да погасят еднократно сумата 830.35 шв. Франка ( чл. III) и се съгласили сумата представляваща разликата между погасената сума по т. III и общия сбор на сумите по чл. I.1 и I.2 да бъде натрупана към редовната главница по чл. I.3 . На ответниците бил предоставен дванадесет месечен период на облечкчено погасяване на общия дълг, през който размерът на вноските се определя от двустранно подписан погасителен план. Уговорени били и последиците от неизпълнението на условията по споразумението.

По силата на представеното Допълнително споразумение от 28.07.2010 г., сключено между „БРС“ АД и ответниците, страните се съгласили да предоговорят съществуващите задължения на кредитополучателите. Констатирано било, че задълженията по договора възлизат на: 1. 169.09 шв. Франка – просрочена главница; 2. – 698.83 шв. Франка — просрочена лихва; 3. – 38.54 шв. Франка – просрочени такси и 116828.57 шв. Франка – редовна главница, както и редовната лихва, за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на падежа, следващ тази дата и която все още не е изискуема ( чл. 1 и 2 ) . Страните се съгласили всички плащания по чл. 2, ал. 1, т. 1-4 да бъдат преоформени чрез натрупване към редовната част от главницата, посочена в чл. 2, ал. 1, т. 5. На ответниците бил предоставен шест месечен период на облекчено погасяване на дълга, през който се начислява уговорената годишна лихва, но се заплащат намалени равни месечни вноски в размер на 434 шв. Франка, съгл. Погасителен план към споразумението. След изтичането на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена лихва. Уговорени били и последиците от неизпълнение на клаузите на споразумението.

По силата на представения Договор за прехвърляне на вземания от 28.03.2013 г. вземането по процесния договор за кредит било прехвърлено обратно на ищеца.

Представено по делото е и Допълнително споразумение от 10.07.2013 г., по силата на което ищецът и ответниците, по взаимно съгласие, договорили промени в Договор за кредит № HL36971/25.04.2008 г. Промените в Договора били поставени под условие представяне на влязло в сила определение за прекратяване на гр.д. № 19318/2012 г., на ВРС, XXXV с., в резултат на отказ от страна на кредитополучателите от предявените в производството искове. Уговорено било в резултат от отказа от иск, Банката да намали задължението със сумата 10500.00 шв. Франка, сългасно уговорената в договора поредност на погасяване. В чл. 3 страните уговорили променлива годишна лихва в размер на БЛП, намален с 1.3 пункта, считано от 08.04.2013 г., размер на лихвата при просрочие и предсрочна изискуемост, бил посочен начина и механизма за определяне на БЛП, както и на кредитополучателите била предоставена възможност при промяна на лихвата, в резултат на увеличаване на БЛП, в границите на 3 месеца от влизане в сила на променения процент да погасят изцяло или частично кредита, без да се дължи такса за това. Уговорен бил срок за погасяване на кредита в размер на 320 месеца, считано от 08.04.2013 г. На кредитополучателите била предоставена възможност за рефинансиране на на задължението по настоящият договор при преференциални условия.

Към настоящото производство е приобщено и производството по гр.д. № 29801/2013 г. на СРС, 45 с., ( първоначално гр.д. № 19318/2012 г., на ВРС, XXXV с. ) образувано по искова молба на ответниците – С.М. и М.М.. В исковата молба са предявени искове: — за прогласяване за нищожни като неравноправни на чл. 3, ал. 1 и ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от Договора за кредит по реда на чл. 143, ал. 3 ЗЗП, чл. 143, т. 10 и 12 ЗЗП и чл. 146, ал. 2 ЗЗП, в условията на евентуалност се претендира нищожност на посочените клаузи от договора като противоречащи на добрите нрави; — за прогласяване на чл. I, III и IV от Допълнително споразумение от 23.02.2009 г. за нищожни като неравноправни и противоречащи на чл. 59, ал. 2, вр. чл. 58, ал. 1, т. 2 от ЗКИ, с оглед чл. 147, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП, както и — за прогласяване за нищожни, на осн. Чл. 147, ал. 1 и 2 ЗЗП и противоречащи на чл. 58 и 59, ал. 1, т. 2 ЗКИ на клаузите на чл. 2, ал. 1, ал. 2 и чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение 28.07.2010 г. На 31.07.2013 г. е постановено Определение ( без номер ) , с което производството по предявените искове е прекратено, в хипотезата на чл. 233 ГПК, поради отказ от исковете от страна на ищците.

Представени по делото са и нотариални покани рег. № 317 и 318 от 19.01.2016 г., отправени до ответниците, с които задължението по кредита било обявено за предсрочно изискуемо. Поканите били връчени на ответниците, чрез лице от домашните, на 26.01.2016 г.

По делото е допусната ССчЕ, чието заключение и допълнително такова, неоспорени от страните, съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено. От заключението се установява, че към 18.04.2016 г. ( крайната дата на периода, посочена в извлечението от счетоводни книги ) задължението на ответниците по договора и допълнителните споразумения към него възлиза на: — 107596.86 шв. Франка, редовна главница; — 5283.76 шв. Франка, просрочена главница; — 17183.32 шв. Франка, просрочена лихва; — 1082.70 шв. Франка, съдебни разноски. Вещото лице посочва, че в периода след 20.11.2012 г. кредитополучателите не са осигурявали средства за погасяване на задълженията. С последното плащане на каса на 20.11.2012 г., в размер на 500 шв. Франка, да погасени 24.78 франка – комисиона за управление и 475.22 франка – договорни лихви по редовна главница към 10.04.2012 г. от 5.00 евро.

Вещото лице посочва, че след сключването на допълнително споразумение от 10.07.2013 г., на 11.10.2013 г. са извършени следните погасявания: — 508.11 франка – такси, 144.16 франка — имуществена застраховка, 2609.00 франка — главница и 7959.46 франка – лихви. Установява се, че освен договорените в споразумението 10500.00 франка като платени са отразени още 720.73 франка. Още се установява, че след двата облекчени периода по споразуменията от 2009 и 2010 г., когато е плащана лихва в занижен размер, Банката е доначислила лихви до размера на договорената по кредита, съответно 3024.84 франка и 1601.40 франка и е прибавила тази лихва към главницата като след капитализирането тези лихви вече като главница са подлежали на олихвяване.

От допълнителното заключение се установява, че към 18.04.2016 г. по сметка на ответниците са начислени сумата 1082.70 шв. Франка, с основание „спорни съдебни вземания за разноски“ и сумата 242.40 лв., нотар. Такси. Вещото лице посочва още, че след 18.04.2016 г. – датата към която се претендират вземанията в заповедното производство, от страна на ответниците не е имало доброволно погасяване на вземанията. На 24.01.2018 г. при ищеца са постъпили суми от ЧСИ Захари Димиторв с посочено основание „погасяване на задължения по кредит 890879 по и.д. № 823/2016 г. като е извършено погасяване на: — 12629.53 лв., разноски; — 5449.26 лв., разноски, — 3596.19 шв. Франка, лихви и – 38549.76 шв. Франка, главница.

При така възприетата фактическа установеност, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск черпи правно си основание в чл. 422, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 4413 /2016 г. на ВРС, Х LVI с.

Предвид характера на предявения иск – иск за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест при този вид искове, ищецът се явява страната в процеса, върху която пада доказателствената тежест за доказване на предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на такова задължение, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и останалите си възражения, ако претендира отхвърлянето на предявения иск.

Обвързаността на страните от валидно облигационно правоотношение, по процесния Договор за кредит № № HL36971/25.04.2008 г., както и усвояването на сумата по него са приети за признати и ненуждаещи се от доказване. Не е спорна между страните и липсата на редовно извършвани плащания, в размерите и сроковете уговорени между страните, както и настъпване на предсрочна изискуемост, след надлежното й обявяване на ответниците на 26.01.2016 г., чрез връчени нотариални покани, коментирани в изложената фактическа обстановка.

Първия спорен въпрос между страните е, при липса на уведомяване на ответниците за извършеното прехвърляне на вземането по договора за кредит на „БРС“ АД, прави ли нищожни сключените с цесионера допълнителни споразумения от 23.02.2009 г. и от 28.07.2010, в хипотезата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 и 2 ЗЗД – противоречие със Закона или неговото заобикаляне и накърняване на добрите нрави. Поначало прехвърлянето на дадено вземане не противоречи на Закона, нито го заобикаля, не накърнява и добрите нрави, напротив, прехвърлянето на вземане е законово закрепен способ, с изключение на случаите, когато Законът, договорът или естеството на вземането не позволяват това. В случая, ответниците са дали съгласието си за евентуалното прехвърляне на вземането още при сключването на Договора ( чл. 27, ал. 1 ) и от друга страна, сами сочат, че са узнали за прехвърлянето при сключването на първото допълнително споразумение. Липсата на уведомяване за цедирането на вземането не прави цесията нищожна и подобно възражение от страна на длъжника би имало значение само при направено възражение от последния за извършено плащане на вземането, изцяло или частично, на стария кредитор, каквито възражения в случая не са налице.

Втория спорен въпрос между страните е, явяват ли се нищожни като неравноправни и противоречащи на чл. 58 и 59 от ЗКИ клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5 и чл. 6, ал. 3 от Договора, чл. I , III и IV от Допълнително споразумение от 23.02.2009 г. и чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от 28.07.2010 г. Настоящият състав намира, че въпросът за нищожността и неравноправността на посочените клаузи е бил разрешен между страните по окончателен начин. Както е посочено в приетата фактическа обстановка тези клаузи са били предмет на предявени искове по образуваното гр.д. № 29801/2013 г. на СРС, 45 с., ( първоначално гр.д. № 19318/2012 г., на ВРС, XXXV с. ) , производството по което е прекратено след отказ от предявените искове при идентичност на страните по него със страните по настоящото производство. С отказът от иск се слага край на спора и Законът прикрепя към него сила на пресъдено нещо, с която се отрича претендираното от ищеца право и която пречи да се предяви отново същия иск. Тази сила се разпростира между страните по спора и техните правоприемници.

Извън обхвата на коментираното по-горе попада възражението на ответниците за неравноправност в хипотезата на чл. 143, т. 12 ЗЗП – липса на предвидено право в полза на потребителя за отказ от договора, на разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от Договора. Тази норма предвижда, че кредитополучателя дължи такси в размер на 4 % върху размера на предсрочно погасената главница, при частично или пълно погасяване на кредита. Безспорно е, че право на отказ в полза на потребителя, каквито се явяват ответниците, не е предвидено. Този порок обаче е саниран с разпоредбата на чл. 5 от Допълнително споразумение от 10.07.2013 г., където таксата за предсрочно погасяване със собствени средства е отпаднала. Същевременно не се твърди да е извършвано предсрочно погасяване от страна на ответниците. Поради изложеното, съдът намира, че цитираната разпоредба от договора не се явява неравноправна.

Възражението на ответниците за наличие на уговорки за олихвяване на лихва в допълнителните споразумения от 23.02.2009 г. и 28.07.2010 г., съдът намира за неоснователно. По този въпрос заключението на вещото лице не се кредитира, доколкото въпросът е правен. Поначало олихвяването на лихва е допустимо само между търговци и само ако е уговорено. Безспорно е, че и в двете споразумения между страните е постигнато съгласие след изтичане на уговорените периоди на облекчено погасяване на задълженията към главницата да се добавят лихви, чрез капитализирането им. При извършеното капитализиране обаче вземането за лихва престава да съществува, а започва да съществува ново вземане за главница, която се олихвява с уговорения по договора лихвен процент. Следователно при прилагането на лихвения процент не се извършва олихвяване на съществуваща лихва.

По размерите на вземанията на ищеца: От събраните в хода на производството доказателства, в т.ч. и заключението на ССЕ се установява, че размерът на дължимата главница, към 18.04.2016 г. – датата посочена в извлечението, възлиза общо на 112880.62 франка, която съответства по размер на предявения иск, поради което тази претенция се явява основателна и следва да бъде уважена.

Вещото лице е установило, че към 18.04.2016 г. размерът на просрочените лихви е 17183.32 франка. Съдът намира, че доколкото претенцията на ищеца касае договорна лихва, то такава е допустимо да бъде начислена и да се дължи до датата на предсрочната изискуемост, в случая настъпила на 26.01.2016 г. ( датата на обявяването й на длъжниците ) . Съобразно приложение № 1 към заключението на вещото лице размерът на просрочената договорна лихва – кол. 11 ( наказателната лихва е изнесена в отделна колона и такава не се претендира от ищеца ) към последната падежна дата, предхождаща обявяването на предсрочната изискуемост – 08.01.2016 г. възлиза на 14245.18 франка. Съдът изчисли дължимата договорната лихва за периода 08.01.2016 г. – 08.02.2016 г. и установи, че тя възлиза на 509.14 франка или за 1 ден от 30 дневния период ( чл. 3, ал. 3 от Допълн. Споразумение от 10.07.2013 г. ) се дължи 16.97 франка. Така за периода 09.01.2016 г. – 26.01.2016 г. размерът на дължимата договорна лихва е 305.46 франка, която добавена към дължимата до 08.01.2016 г. прави 14550.64 франка. Следователно претенцията за договорна лихва се явява основателна за периода 08.10.2013 г. – 26.01.2016 г. и до размера на 14550.64 франка. За периода 27.01.2016 г. – 18.04.2016 г. и разликата до предявения размер от 17183.32 франка тази претенция като неоснователна подлежи на отхвърляне.

Ищецът претендира още вземане в размер на 1348.80 франка, банкови такси за периода 08.11.2013 г. – 18.04.2016 г. Видно от чл. 4, т. 2 от Договора за управление на кредита се дължи ежемесечно комисиона в размер на 0.03 % върху размер на непогасената главница. Видно от допълнителното заключение на ССЕ ( въпрос № 1 ) е, че вещото лице е установило задължение за „спорни съдебни вземания за разноски“, възлизащо на 1082.70 франка. Следователно съществуването на вземане за банкови такси в претендирания размер и за претендирания период не се установява, а от друга страна заповед за вземане основано на спорни съдебни вземания за разноски не е издавана, поради което тази претенция следва да бъде отхвърлена.

Не се установява и съществуването на вземане за банкови такси в размер на 242.40 лв., за периода 02.02.2016 г. – 18.04.2016 г., поради което и тази претенция следва да бъде отхвърлена.

При определяне размера на вземанията по договора не следва да бъде вземана предвид постъпилите при ищеца на 24.01.2018 г., в течение на настоящото производство, суми от ЧСИ Захари Димиторв с посочено основание „погасяване на задължения по кредит 890879 по и.д. № 823/2016 г.“ и извършеното с тях погасяване на вземанията, тъй като съобразно разясненията дадени в т. 9 от ТР № 4/18.06.2014 г., по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, сумите събрани по принудителен ред в хода на изпълнителното производство, са на основание издаденото разпореждане за незабавно изпълнение на заповедта, което не подлежи на проверка в исковия процес.

По тези съображения и събраните в хода на производството доказателсва, съдът намира, че ищецът успешно установи да е носител на изискуемо и ликвидно вземане по процесния договор за кредит, което е било предмет на издадена Заповед по чл. 417 ГПК на основанията и в размерите посочени по-горе. Сумите се дължат при условията на солидарност, произтичаща от сключения договор между страните.

Дължима се явява законната лихва, считано от депозиране на заявлението – 20.04.2016 г. до окончателното изплащане на главницата.

Съобразно разрешението дадено с ТР № 3/2014 г. На ОСГТК на ВКС (т. 12), съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство. Предвид изхода от спора, последните се явяват дължими в полза на ищеца, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с уважената част от исковете. Видно от материалите по заповедното производство направените са за: — държавна такса в размер на 4712.63 лв. и адвокатско възнаграждение 4877.37.00 лв., по фактура № 2321/18.04.2016 г. Или от общо претендирания размер – 9590 лв., дължими се явяват 9289.88 лв.

На ищеца се следват разноски, в хипотезата на чл. 78, ал. 1 ГПК, за исковото производство, съразмерно уважената част от исковете, съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и направеното искане. От общо претендираните в размер на 5348.77 лв., дължими се явяват 5181.40 лв.

Мотивиран от изложеното, съдът

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО че С.Г.М., ЕГН ********** и М.Р.М., ЕГН **********, двамата с местожителство ***4 ДЪЛЖАТ СОЛИДАРНО на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, представлявано от П.Н.Д.и Д.Б.Ш., сумите: — 112880.62 шв. Франка ( сто и дванадесет хиляди осемстотин и осемдесет шв. Франка и 62 сантима ) , главница; — 14550.64 шв. Франка ( четиринадесет хиляди петстотин и петдесет шв. Франка и 64 сантима ) , договорна лихва за периода 08.10.2013 г. – 26.01.2016 г., всички дължими по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL36971/25.04.2008 г., Допълнително споразумение от 23.02.2009 г., Допълнително споразумение от 28.07.2010 г. и Допълнително споразумение от 10.07.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението — 18.04.2016 г. до окончателното изплащане, на осн. Чл. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 430 и сл. ТЗ, за които суми е издадена Заповед по реда на чл. 417 ГПК, по ч.гр.д. № 4413/2016 г. на ВРС, ХLVI с. като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за договорна лихва за разликата от уважения размер 14550.64 шв. Франка до предявения размер 17183.32 шв. Франка и за периода 27.01.2016 г. – 18.04.2016 г., както и за сумите: — 1348.80 шв. франка, банкови такси за периода 08.11.2013 г. – 18.04.2016 г. и — 242.40 лв., банкови такси за периода 02.02.2016 г. – 18.04.2016 г.

ОСЪЖДА С.Г.М., ЕГН ********** и М.Р.М., ЕГН **********, двамата с местожителство ***4 да заплатят на “ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Околовръстен път“, № 260, представлявано от П.Н.Д.и Д.Б.Ш., сумата 9289.88 лв. ( девет хиляди двеста осемдесет и девет лева и 88 ст. ) , представляваща разноски в заповедното производство и сумата 5181.40 лв. ( пет хиляди сто осемдесет и един лева и 40 ст. ) , разноски в съдебното производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Варненски апелативен съд.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. № 4413/2016 г. по описа на ВРС, XL V I с., да се върне на ВРС, ведно с препис от решението.

46.10.101.63